Ганаец в очакване на американския президент Барак Обама при посещението му в столицата на Гана Акра. Снимка: Ройтерс

Ако иска да конкурира растящото китайско влияние, държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън е изправена пред трудната задача да налучка правилния тон по време на обиколката си в седем страни от Африка тази седмица. 11-дневната обиколка - най-дългата, която Клинтън е предприемала като държавен секретар - започва три седмици след посещението на президента Барак Обама в Гана, където той подкани африканските лидери да се държат по-отговорно и ги предупреди, че за да получат помощ от Запада, се изисква добро управление.

Натискът за добро управление и премахването на корупцията са смятани за важни на континента, но африкански експерти твърдят, че Клинтън трябва да подсили тези послания с възможности за инвестиции и с изпълнени обещания.

Въпреки че обяви Африка за приоритет във външната политика, Клинтън е изправена пред съмненията на циниците, че континентът наистина е толкова важен за администрацията на Обама, изправена пред други сериозни предизвикателства като финансовата криза и войните в Ирак и Афганистан. “Според мен в Африка цари усещането, че с Америка си говорят на различни езици,” заяви Бронуин Братън от Съвета по външни отношения. “Огромната жажда е за инвестиция, а не за развитие и проповеди, и именно върху това трябва да се съсредоточи администрацията на Обама, особено ако иска да се конкурира с Китай.”

Дипломатическите и търговските връзки на Китай с Африка се разшириха през последните години, като повечето инвестициите са насочени към полезните изкопаеми и петрола - сфери, в които САЩ също искат да се намесят.

Топ-дипломатът на Клинтън за Африка твърди, че целта на САЩ не е да поучава, и отхвърли твърденията за съперничество с Китай в Африка като “парадигма на Студената война”. “Надявам се, че САЩ няма започнат да поучава когото и да било”, каза Джони Карсън, помощник-държавен секретар по въпросите на Африка. “Мисля, че е важно да уважаваме африканските правителства и лидери, да работим с тях за решаване на проблемите и предизвикателствата, срещу които са изправени, и да се заемем и да имаме възможността да се заемем с тези въпроси.”

Първата спирка на Клинтън ще е Кения - за участие в годишната търговска среща на САЩ и страните от Африка на юг от Сахара. Според Карсън на нея ще се обсъждат нови методи за инвестиция и цялостен икономически растеж.

Уолтър Канстейнер, помощник-държавен секретар по въпросите на Африка в правителството на Буш, похвали подхода на екипа на Обама. “Ако успеят да продължат с тази идея и този откровен диалог с африканците, мисля, че ще се сдобият с повече власт. Време беше”, заяви той.

Сред седемте страни, включени в програмата на обиколката на Хилари Клинтън в Африка, са и три от държавите с най-добре развити икономики - производителите на нефт Нигерия и Ангола, както и ЮАР. Тя ще посети и Либерия, Демократична рeпублика Конго и Кабо Верде. “Отношенията с тези три страни са били пренебрегвани през последните осем-десет години. Това е възможност големите континентални сили да бъдат привлечени и да се изгради една по-силна връзка”, заяви Дженифър Кук, ръководител на африканската програма на Центъра за стратегически и международни изследвания.

„Богатата на нефт Ангола се очертава като икономически локомотив и вниманието на САЩ може да даде резултат, особено след като китайското влияние там се увеличи”, заяви Принстън Лейбън, бивш посланик на САЩ в ЮАР и Нигерия.  Подходът на правителството на Буш към Ангола се състоеше основно в това, да не се намесва. Затова, след като Вашингтон подпомогна финансово бунтовническото движение УНИТА, когато то се сражаваше с анголските правителствени войски, тази страна все още се отнася подозрително към намеренията на САЩ.

В ЮАР Клинтън ще се стреми да изгради стратегически връзки, но Канстейнер я посъветва да заеме по-твърда позиция относно съседката на ЮАР Зимбабве и да притисне президента Робърт Мугабе, привърженик на твърдата линия, по-бързо да предприеме реформи. “Мисля, че ние (правителството на Буш) оставихме Претория да се измъкне от отговорността за Зимбабве прекалено много пъти,” казва той. “Бившият президент на ЮАР Табо Мбеки ни обеща, че ще има грижата, но така и не направи нищо”.

Бившият посланик Леймън твърди, че предизвикателството за Обама е да остави различно наследство в Африка от това на Буш, който беше много популярен на континента с огромните инвестиции на САЩ в програми срещу ХИВ/СПИН и в борбата с маларията.

„Непрекъснатият натиск за демократични реформи би бил достойно наследство, но Буш не можа да осъществи идеята си и затова очакванията, че администрацията на Обама ще донесе повече помощи и търговия, са огромни, заяви Леймън. Част от задачата на Клинтън е да превърне очакванията в реалност.”

По БТА